Загубих се в пространство и безвремие,
не виждах ясно мислите си,
оплетох се в противоречия от страст,
заслушана във собствения глас...
Дали ме чуваше,
а толкоз близо бях...
А пътят беше много дълъг,
посока губех, но към теб вървях...
Понякога се спъвах,
друг път падах...
Ръка подаде ми –
но аз не спрях...
изгубена във себе си,
спасителния пояс не съзрях...
Сега отново продължавам,
но накъде вървя?
Ще ме оставиш ли
отново да сгреша?
Аз само търся
твоята ръка...
© П Антонова Все права защищены