Загубих се
Загубих се в пространство и безвремие,
не виждах ясно мислите си,
оплетох се в противоречия от страст,
заслушана във собствения глас...
Дали ме чуваше,
а толкоз близо бях...
А пътят беше много дълъг,
посока губех, но към теб вървях...
Понякога се спъвах,
друг път падах...
Ръка подаде ми –
но аз не спрях...
изгубена във себе си,
спасителния пояс не съзрях...
Сега отново продължавам,
но накъде вървя?
Ще ме оставиш ли
отново да сгреша?
Аз само търся
твоята ръка...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© П Антонова Всички права запазени
Поздрави!
