3 ago 2007, 23:10

Захир 

  Poesía
594 0 3
Поисках да съм песен
полетяла над пустинята -
свободна, с пясъчно сърце и слънце
отразено цялото във него...
очите ми да бъдат пълни с миражите
на оазисите, във които ще пристигна
с последна капчица надежда
да отпия от благодатен
извор...
И мислите ми, разсъблечени,
да те примамват, да ме жадуваш,
да бъда изворът и поривът,
да ме целунеш и да ме изпиеш
от нежност и безпощадност,
че ме имаш...
Да бъдеш вятърът - любим
на пустинята, нощта,
да бъдеш пясъчната буря,
така безумно страстен...

© Нели Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Прекрасно...!!!
    Захир..моя любима книга! За всепоглъщащата и всеопрощаваща истинска любов!!!
  • "Да бъдеш вятърът - любим
    на пустинята, нощта,
    да бъдеш пясъчната буря,
    така безумно страстен..."

    Поздравления, Нели!!!
  • Хубаво е! Поздравления. Хенри
Propuestas
: ??:??