3 ago 2007, 23:10

Захир

  Poesía
786 0 3
Поисках да съм песен
полетяла над пустинята -
свободна, с пясъчно сърце и слънце
отразено цялото във него...
очите ми да бъдат пълни с миражите
на оазисите, във които ще пристигна
с последна капчица надежда
да отпия от благодатен
извор...
И мислите ми, разсъблечени,
да те примамват, да ме жадуваш,
да бъда изворът и поривът,
да ме целунеш и да ме изпиеш
от нежност и безпощадност,
че ме имаш...
Да бъдеш вятърът - любим
на пустинята, нощта,
да бъдеш пясъчната буря,
така безумно страстен...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нели Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Прекрасно...!!!
    Захир..моя любима книга! За всепоглъщащата и всеопрощаваща истинска любов!!!
  • "Да бъдеш вятърът - любим
    на пустинята, нощта,
    да бъдеш пясъчната буря,
    така безумно страстен..."

    Поздравления, Нели!!!
  • Хубаво е! Поздравления. Хенри

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...