3 авг. 2007 г., 23:10

Захир

Поэзия

787 0 3

Поисках да съм песен
полетяла над пустинята -
свободна, с пясъчно сърце и слънце
отразено цялото във него...
очите ми да бъдат пълни с миражите
на оазисите, във които ще пристигна
с последна капчица надежда
да отпия от благодатен
извор...
И мислите ми, разсъблечени,
да те примамват, да ме жадуваш,
да бъда изворът и поривът,
да ме целунеш и да ме изпиеш
от нежност и безпощадност,
че ме имаш...
Да бъдеш вятърът - любим
на пустинята, нощта,
да бъдеш пясъчната буря,
така безумно страстен...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Jane_d (Деси Инджева)

Прекрасно...!!!
Захир..моя любима книга! За всепоглъщащата и всеопрощаваща истинска любов!!!

2007-08-04T11:09:56+03:00
Романтик (Христо Костов)

"Да бъдеш вятърът - любим
на пустинята, нощта,
да бъдеш пясъчната буря,
така безумно страстен..."

Поздравления, Нели!!!

2007-08-04T11:06:48+03:00
henryoliver (Ясен Крумов- Хенри)

Хубаво е! Поздравления. Хенри

2007-08-04T00:05:13+03:00