Захир
полетяла над пустинята -
свободна, с пясъчно сърце и слънце
отразено цялото във него...
очите ми да бъдат пълни с миражите
на оазисите, във които ще пристигна
с последна капчица надежда
да отпия от благодатен
извор...
И мислите ми, разсъблечени,
да те примамват, да ме жадуваш,
да бъда изворът и поривът,
да ме целунеш и да ме изпиеш
от нежност и безпощадност,
че ме имаш...
Да бъдеш вятърът - любим
на пустинята, нощта,
да бъдеш пясъчната буря,
така безумно страстен...
© Нели All rights reserved.