11 feb 2009, 12:38

Захир 

  Poesía » Otra
671 0 13
може би

някой ден ще спра

да се самоубивам

четейки

невидими ръкописи

и гадаейки по звезди

ще науча правилния начин

да дишам 

без разриви от сърдечен произход

и смях по реверите на нощта

но днес съм

Захир

пустинята пее в очите ми

и сълзите ми пресъхват в мисли

на скитници

понесли корони към нищото

затварям слънцето

в кутийки

изпращам го на облаците

без предупреждение

нахалствам по песъчинките нежност

изсипани по пръстите ми

прегръщам тишината на времето

и хрониките на предизвестената смърт

чакам

достатъчно

да се върнеш

© Зорница Николова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??