11.02.2009 г., 12:38 ч.

Захир 

  Поезия » Друга
715 0 13
може би

някой ден ще спра

да се самоубивам

четейки

невидими ръкописи

и гадаейки по звезди

ще науча правилния начин

да дишам 

без разриви от сърдечен произход

и смях по реверите на нощта

но днес съм

Захир

пустинята пее в очите ми

и сълзите ми пресъхват в мисли

на скитници

понесли корони към нищото

затварям слънцето

в кутийки

изпращам го на облаците

без предупреждение

нахалствам по песъчинките нежност

изсипани по пръстите ми

прегръщам тишината на времето

и хрониките на предизвестената смърт

чакам

достатъчно

да се върнеш

© Зорница Николова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??