Feb 11, 2009, 12:38 PM

Захир 

  Poetry » Other
716 0 13
може би

някой ден ще спра

да се самоубивам

четейки

невидими ръкописи

и гадаейки по звезди

ще науча правилния начин

да дишам 

без разриви от сърдечен произход

и смях по реверите на нощта

но днес съм

Захир

пустинята пее в очите ми

и сълзите ми пресъхват в мисли

на скитници

понесли корони към нищото

затварям слънцето

в кутийки

изпращам го на облаците

без предупреждение

нахалствам по песъчинките нежност

изсипани по пръстите ми

прегръщам тишината на времето

и хрониките на предизвестената смърт

чакам

достатъчно

да се върнеш

© Зорница Николова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??