Захир
може би
някой ден ще спра
да се самоубивам
четейки
невидими ръкописи
и гадаейки по звезди
ще науча правилния начин
да дишам
без разриви от сърдечен произход
и смях по реверите на нощта
но днес съм
Захир
пустинята пее в очите ми
и сълзите ми пресъхват в мисли
на скитници
понесли корони към нищото
затварям слънцето
в кутийки
изпращам го на облаците
без предупреждение
нахалствам по песъчинките нежност
изсипани по пръстите ми
прегръщам тишината на времето
и хрониките на предизвестената смърт
чакам
достатъчно
да се върнеш
някой ден ще спра
да се самоубивам
четейки
невидими ръкописи
и гадаейки по звезди
ще науча правилния начин
да дишам
без разриви от сърдечен произход
и смях по реверите на нощта
но днес съм
Захир
пустинята пее в очите ми
и сълзите ми пресъхват в мисли
на скитници
понесли корони към нищото
затварям слънцето
в кутийки
изпращам го на облаците
без предупреждение
нахалствам по песъчинките нежност
изсипани по пръстите ми
прегръщам тишината на времето
и хрониките на предизвестената смърт
чакам
достатъчно
да се върнеш
© Зорница Николова All rights reserved.
