Закана

13 jul 2019, 13:54

Poesía

475 4 4

"Като сладка поличба, като закана за обич" Димитър Манолов

Ще пусна вятър срещу теб. Да лае.
Ще срежа сянката ти с двеста ножа.
Ще те избягвам ... Все ще ми е тая...
На спомените катинар ще сложа.

Във черен петък ще варя пелини.
А името ти трижди ще зачеркна.
Да расне троскот, откъдето минеш,
да нямаш нито Господ, нито черква.

И, ако друга гледаш във очите,
в зениците ти нощ да се засели.
Да зъзнеш посред лято...здрав и читав,
да легнеш, да не станеш три недели.

А щом със дни за мене се не сещаш,
дано забравиш името си даже.
Звездите да са ти вечерни свещи,
че аз с любов , с любов ще те накажа.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.