Закана
"Като сладка поличба, като закана за обич" Димитър Манолов
Ще пусна вятър срещу теб. Да лае.
Ще срежа сянката ти с двеста ножа.
Ще те избягвам ... Все ще ми е тая...
На спомените катинар ще сложа.
Във черен петък ще варя пелини.
А името ти трижди ще зачеркна.
Да расне троскот, откъдето минеш,
да нямаш нито Господ, нито черква.
И, ако друга гледаш във очите,
в зениците ти нощ да се засели.
Да зъзнеш посред лято...здрав и читав,
да легнеш, да не станеш три недели.
А щом със дни за мене се не сещаш,
дано забравиш името си даже.
Звездите да са ти вечерни свещи,
че аз с любов , с любов ще те накажа.
© Нина Чилиянска All rights reserved.
