Заключено лято
Мое лято, заключено в цветна градина
от хибискус червен и петунии нежни,
моя жегава обич, опита от вино,
прекипяло повторно във моите вени...
С гребен решиш косите на златното жито,
с огнен дъх пепелиш всяка суха тревица,
пак ме гледаш със поглед на синьо мънисто,
пак премигваш невинно със дълги ресници.
Мое лято, заключено в морска коприна,
звук на буря далечна във изхвърлен рапан.
Остани, остани като жарка борина,
като сетна въздишка по сън разпилян!
Нека вляза в градината, нека запея
като славей завърнал се в свидно гнездо.
Мое слънчево лято, донеси ми копнежа,
постави на живота ми жарко клеймо!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Геновева Симеонова Todos los derechos reservados
