Jul 26, 2021, 8:24 PM

Заключено лято

  Poetry
2.1K 12 29

Мое лято, заключено в цветна градина
от хибискус червен и петунии нежни,
моя жегава обич, опита от вино,
прекипяло повторно във моите вени...


С гребен решиш косите на златното жито,
с огнен дъх пепелиш всяка суха тревица,
пак ме гледаш със поглед на синьо мънисто,
пак премигваш невинно със дълги ресници.


Мое лято, заключено в морска коприна,
звук на буря далечна във изхвърлен рапан.
Остани, остани като жарка борина,
като сетна въздишка по сън разпилян!


Нека вляза в градината, нека запея
като славей завърнал се в свидно гнездо.
Мое слънчево лято, донеси ми копнежа,
постави на живота ми жарко клеймо!
 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Геновева Симеонова All rights reserved.

The work is a contestant:

1 place

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...