20 may 2025, 20:21  

Закъсняла любов

  Poesía
246 0 1

                           Закъсняла любов 

 

 

Любов, ах колко дълго аз те чаках,

все се оглеждах зад ъгъла да те ЕС ни зърна.

Аз вярвах много в теб и те дочаках,

сега с жена до мен и теб ще прегърна.

 

Сега отидоха си от мен Самота и Тъга,

завърнаха се отново Радостта и Любовта.

И усмивка отново грее на моето лице,

ръцете ми галят и целувам нежно лице.

 

Къде изчезна попитах я нея Любовта 

а тя ме погледна и само ми се усмихна.

За нея трябва вяра, обич и душа добра,

тя ще те намери, ще свърже мъж с жена.

 

И когато те намери за да остане тя,

ти пази я, тя е нежна  мила и добра.

Да остане завинаги с вас ти я помоли,

задръж я , запази я и на Бог благодари!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Миленов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...