Закъсняла любов
Закъсняла любов
Любов, ах колко дълго аз те чаках,
все се оглеждах зад ъгъла да те ЕС ни зърна.
Аз вярвах много в теб и те дочаках,
сега с жена до мен и теб ще прегърна.
Сега отидоха си от мен Самота и Тъга,
завърнаха се отново Радостта и Любовта.
И усмивка отново грее на моето лице,
ръцете ми галят и целувам нежно лице.
Къде изчезна попитах я нея Любовта
а тя ме погледна и само ми се усмихна.
За нея трябва вяра, обич и душа добра,
тя ще те намери, ще свърже мъж с жена.
И когато те намери за да остане тя,
ти пази я, тя е нежна мила и добра.
Да остане завинаги с вас ти я помоли,
задръж я , запази я и на Бог благодари!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентин Миленов Все права защищены