May 20, 2025, 8:21 PM  

Закъсняла любов

  Poetry
243 0 1

                           Закъсняла любов 

 

 

Любов, ах колко дълго аз те чаках,

все се оглеждах зад ъгъла да те ЕС ни зърна.

Аз вярвах много в теб и те дочаках,

сега с жена до мен и теб ще прегърна.

 

Сега отидоха си от мен Самота и Тъга,

завърнаха се отново Радостта и Любовта.

И усмивка отново грее на моето лице,

ръцете ми галят и целувам нежно лице.

 

Къде изчезна попитах я нея Любовта 

а тя ме погледна и само ми се усмихна.

За нея трябва вяра, обич и душа добра,

тя ще те намери, ще свърже мъж с жена.

 

И когато те намери за да остане тя,

ти пази я, тя е нежна  мила и добра.

Да остане завинаги с вас ти я помоли,

задръж я , запази я и на Бог благодари!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Миленов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...