1 abr 2008, 12:06

Закъсняла топлина

  Poesía » Otra
1K 0 6
Погалени от топлина,
топят се ледени звезди
и в още снежната гора
отвори нежен цвят очи.

Погледна весело света
и се усмихна на небето.
"Ще дойде скоро пролетта" -
шептят си стройните дървета.

Но леден вятър се изви,
нечакан студ скова навред
и цветето се вледени -
превърна се в кристалче лед.

Запази в своята душа,
обвита в скърцащия мраз,
надежда пареща една
и засия като елмаз.

И ето, носи се в нощта
свеж полъх, пролетни фанфари,
на южен вятър песента
повтарят боровете стари.

В зелено-бяло се обви
гората и цветя цъфтяха,
блестят на слънцето треви,
щастливо птиците запяха.

А само малкият цветец
глава оброни и издъхна,
щом го докосна тих ветрец...
За него беше вече късно.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вики Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...