1 abr 2008, 12:06

Закъсняла топлина

  Poesía » Otra
1K 0 6
Погалени от топлина,
топят се ледени звезди
и в още снежната гора
отвори нежен цвят очи.

Погледна весело света
и се усмихна на небето.
"Ще дойде скоро пролетта" -
шептят си стройните дървета.

Но леден вятър се изви,
нечакан студ скова навред
и цветето се вледени -
превърна се в кристалче лед.

Запази в своята душа,
обвита в скърцащия мраз,
надежда пареща една
и засия като елмаз.

И ето, носи се в нощта
свеж полъх, пролетни фанфари,
на южен вятър песента
повтарят боровете стари.

В зелено-бяло се обви
гората и цветя цъфтяха,
блестят на слънцето треви,
щастливо птиците запяха.

А само малкият цветец
глава оброни и издъхна,
щом го докосна тих ветрец...
За него беше вече късно.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вики Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...