1 апр. 2008 г., 12:06

Закъсняла топлина

1K 0 6
Погалени от топлина,
топят се ледени звезди
и в още снежната гора
отвори нежен цвят очи.

Погледна весело света
и се усмихна на небето.
"Ще дойде скоро пролетта" -
шептят си стройните дървета.

Но леден вятър се изви,
нечакан студ скова навред
и цветето се вледени -
превърна се в кристалче лед.

Запази в своята душа,
обвита в скърцащия мраз,
надежда пареща една
и засия като елмаз.

И ето, носи се в нощта
свеж полъх, пролетни фанфари,
на южен вятър песента
повтарят боровете стари.

В зелено-бяло се обви
гората и цветя цъфтяха,
блестят на слънцето треви,
щастливо птиците запяха.

А само малкият цветец
глава оброни и издъхна,
щом го докосна тих ветрец...
За него беше вече късно.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вики Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...