Самодива (Вики)
528 5990
1.04.2008 г., 12:06 ч.

Закъсняла топлина 

  Поезия » Друга
763 0 6
Погалени от топлина,
топят се ледени звезди
и в още снежната гора
отвори нежен цвят очи.

Погледна весело света
и се усмихна на небето.
"Ще дойде скоро пролетта" -
шептят си стройните дървета.

Но леден вятър се изви,
нечакан студ скова навред
и цветето се вледени -
превърна се в кристалче лед.

Запази в своята душа,
обвита в скърцащия мраз,
надежда пареща една
и засия като елмаз.

И ето, носи се в нощта
свеж полъх, пролетни фанфари,
на южен вятър песента
повтарят боровете стари.

В зелено-бяло се обви
гората и цветя цъфтяха,
блестят на слънцето треви,
щастливо птиците запяха.

А само малкият цветец
глава оброни и издъхна,
щом го докосна тих ветрец...
За него беше вече късно.

© Вики Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??