Apr 1, 2008, 12:06 PM

Закъсняла топлина

  Poetry » Other
1K 0 6
Погалени от топлина,
топят се ледени звезди
и в още снежната гора
отвори нежен цвят очи.

Погледна весело света
и се усмихна на небето.
"Ще дойде скоро пролетта" -
шептят си стройните дървета.

Но леден вятър се изви,
нечакан студ скова навред
и цветето се вледени -
превърна се в кристалче лед.

Запази в своята душа,
обвита в скърцащия мраз,
надежда пареща една
и засия като елмаз.

И ето, носи се в нощта
свеж полъх, пролетни фанфари,
на южен вятър песента
повтарят боровете стари.

В зелено-бяло се обви
гората и цветя цъфтяха,
блестят на слънцето треви,
щастливо птиците запяха.

А само малкият цветец
глава оброни и издъхна,
щом го докосна тих ветрец...
За него беше вече късно.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вики All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...