9 jun 2010, 10:49

Залез над Янтра

900 0 9

Защо си спомних

лодката в реката Янтра,

вплетените клони

с птичи пещери,

тайните подмоли

и строги скали?

Защо си спомних

залеза над реката Янтра -

нали пак в старомодност

ще ме обвинят?

Но залезът, притихнал,

лодката зовеше

и сляха се в едно небе с вода,

отмиха сивотата

от душата ми -

заплувах аз

сред прелестна дъга,

вълшебно – златна,

нюансирана

  с любов и мечта.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Росица Танчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Елена, много ме зарадва! Благодаря!
  • Благодаря, Петя! Преди много години бях на "воден поход" по реките Янтра и Дунав. Тогава написах това стихотворение и сега ми е свиден спомен от младостта.
  • Върна ме в студентските години. Аз, кой знае защо, не можах да обикна тази река и старопрестолния град.Сега, ако се върна, ще им поискам прошка за лошите мисли тогава...
    Поздрав за красотичката!
  • Веска, Ивон, Мария, Арихо, Плами, благодаря ви за отзивите!
  • Красив залез... Поздрав, Роси!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...