9.06.2010 г., 10:49 ч.

Залез над Янтра 

  Поезия » Пейзажна
627 0 9

Защо си спомних

лодката в реката Янтра,

вплетените клони

с птичи пещери,

тайните подмоли

и строги скали?

Защо си спомних

залеза над реката Янтра -

нали пак в старомодност

ще ме обвинят?

Но залезът, притихнал,

лодката зовеше

и сляха се в едно небе с вода,

отмиха сивотата

от душата ми -

заплувах аз

сред прелестна дъга,

вълшебно – златна,

нюансирана

  с любов и мечта.

© Росица Танчева Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Елена, много ме зарадва! Благодаря!
  • Благодаря, Петя! Преди много години бях на "воден поход" по реките Янтра и Дунав. Тогава написах това стихотворение и сега ми е свиден спомен от младостта.
  • Върна ме в студентските години. Аз, кой знае защо, не можах да обикна тази река и старопрестолния град.Сега, ако се върна, ще им поискам прошка за лошите мисли тогава...
    Поздрав за красотичката!
  • Веска, Ивон, Мария, Арихо, Плами, благодаря ви за отзивите!
  • Красив залез... Поздрав, Роси!
  • "...небе с вода отмиха сивотата на душата ми." Чудесно е!
  • Боби и Стеляна, благодаря за отзивите!
    Ангел, благодаря за оценката!
  • Красива дъга!!!
    Поздравления, Роси!
  • Хареса ми твоя залез! Поздрави!
Предложения
: ??:??