9.06.2010 г., 10:49

Залез над Янтра

892 0 9

Защо си спомних

лодката в реката Янтра,

вплетените клони

с птичи пещери,

тайните подмоли

и строги скали?

Защо си спомних

залеза над реката Янтра -

нали пак в старомодност

ще ме обвинят?

Но залезът, притихнал,

лодката зовеше

и сляха се в едно небе с вода,

отмиха сивотата

от душата ми -

заплувах аз

сред прелестна дъга,

вълшебно – златна,

нюансирана

  с любов и мечта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Росица Танчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Елена, много ме зарадва! Благодаря!
  • Благодаря, Петя! Преди много години бях на "воден поход" по реките Янтра и Дунав. Тогава написах това стихотворение и сега ми е свиден спомен от младостта.
  • Върна ме в студентските години. Аз, кой знае защо, не можах да обикна тази река и старопрестолния град.Сега, ако се върна, ще им поискам прошка за лошите мисли тогава...
    Поздрав за красотичката!
  • Веска, Ивон, Мария, Арихо, Плами, благодаря ви за отзивите!
  • Красив залез... Поздрав, Роси!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...