27 ago 2016, 19:27

Залезът

751 1 8

Залезът пое боите от дъгата

                       и почна да рисува

Нощта обагри

                       цялата в червено

сложи и крила

                       да може да лудува

прати я в душевните килии

                       където пише "забранено"

 

Синьото насити с черно

                      постави му звездите

ветрове с напевен шепот

                      тайно омагьоса

на влюбени по мокър пясък

                      тръгна по следите

към Небето им издигна

            стълба от Ефир, блестяща, златокоса.

 

Настигна ги

            с гаснещия хоризонт им се усмихна

проблясна със зелено

             в дълбините морски

с Времето нетърпеливо

             забързано си тръгна

а влюбените си вървяха

             усмихнати и боси.

 

Юли, 2016 г

Х. Димитър, Гавраил

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гавраил Йосифов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...