Aug 27, 2016, 7:27 PM

Залезът

  Poetry » Love
748 1 8

Залезът пое боите от дъгата

                       и почна да рисува

Нощта обагри

                       цялата в червено

сложи и крила

                       да може да лудува

прати я в душевните килии

                       където пише "забранено"

 

Синьото насити с черно

                      постави му звездите

ветрове с напевен шепот

                      тайно омагьоса

на влюбени по мокър пясък

                      тръгна по следите

към Небето им издигна

            стълба от Ефир, блестяща, златокоса.

 

Настигна ги

            с гаснещия хоризонт им се усмихна

проблясна със зелено

             в дълбините морски

с Времето нетърпеливо

             забързано си тръгна

а влюбените си вървяха

             усмихнати и боси.

 

Юли, 2016 г

Х. Димитър, Гавраил

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гавраил Йосифов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...