27 авг. 2016 г., 19:27

Залезът

746 1 8

Залезът пое боите от дъгата

                       и почна да рисува

Нощта обагри

                       цялата в червено

сложи и крила

                       да може да лудува

прати я в душевните килии

                       където пише "забранено"

 

Синьото насити с черно

                      постави му звездите

ветрове с напевен шепот

                      тайно омагьоса

на влюбени по мокър пясък

                      тръгна по следите

към Небето им издигна

            стълба от Ефир, блестяща, златокоса.

 

Настигна ги

            с гаснещия хоризонт им се усмихна

проблясна със зелено

             в дълбините морски

с Времето нетърпеливо

             забързано си тръгна

а влюбените си вървяха

             усмихнати и боси.

 

Юли, 2016 г

Х. Димитър, Гавраил

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гавраил Йосифов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...