18 abr 2020, 9:29

Залезът на рухващите ни очи

  Poesía » Otra
690 0 0

В последното безлуние,

преди да коленичи мрака,

заточих всичките си надежди

на твоя остров-сърце,

с вещерската си кръв

да напоя тишината –

единственото, което остана,

когато свърши мирозданието.

Армагедоните са всъщност

всекидневни, само че не ги усещаме

с нищожните си човешки сетива.

Безплоден свят,

в който ти се ще

да започнеш всичко отначало,

но няма смисъл,

щом не е останало нищо живо –

нито птици и дървета, нито хора.

Имам шепичка въздух само,

която с теб да си разделим по равно.

 

Ще пия плахо от твоите шепи

и после мълчешком ще скрия -

все още живия отпечатък на дъха ти

в стъкленицата на спомените си -

сред лилавите пеперудени криле...

на всичките си неродени мечти.

Но ще те помоля да отречеш

меките котешки стъпки на всяка

мъглява мисъл за ново начало,

защото пиринчените остри зъби

на финалното ни саморазрушение,

безвъзвратно се впиват в сърцата

и ги пресушават - до трошливи обвивки...

Нека армагед(ем)оните подпалят

измамната гъвкавост на хоризонтите

и само фините намотки на сенките ни

да се реят над тлеещите пепелища -

най-сетне свободни от оковите

на тягостното ни досегашно несъществуване...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Marielli De Sing Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...