18.04.2020 г., 9:29

Залезът на рухващите ни очи

684 0 0

В последното безлуние,

преди да коленичи мрака,

заточих всичките си надежди

на твоя остров-сърце,

с вещерската си кръв

да напоя тишината –

единственото, което остана,

когато свърши мирозданието.

Армагедоните са всъщност

всекидневни, само че не ги усещаме

с нищожните си човешки сетива.

Безплоден свят,

в който ти се ще

да започнеш всичко отначало,

но няма смисъл,

щом не е останало нищо живо –

нито птици и дървета, нито хора.

Имам шепичка въздух само,

която с теб да си разделим по равно.

 

Ще пия плахо от твоите шепи

и после мълчешком ще скрия -

все още живия отпечатък на дъха ти

в стъкленицата на спомените си -

сред лилавите пеперудени криле...

на всичките си неродени мечти.

Но ще те помоля да отречеш

меките котешки стъпки на всяка

мъглява мисъл за ново начало,

защото пиринчените остри зъби

на финалното ни саморазрушение,

безвъзвратно се впиват в сърцата

и ги пресушават - до трошливи обвивки...

Нека армагед(ем)оните подпалят

измамната гъвкавост на хоризонтите

и само фините намотки на сенките ни

да се реят над тлеещите пепелища -

най-сетне свободни от оковите

на тягостното ни досегашно несъществуване...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Marielli De Sing Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...