Apr 18, 2020, 9:29 AM

Залезът на рухващите ни очи

  Poetry » Other
691 0 0

В последното безлуние,

преди да коленичи мрака,

заточих всичките си надежди

на твоя остров-сърце,

с вещерската си кръв

да напоя тишината –

единственото, което остана,

когато свърши мирозданието.

Армагедоните са всъщност

всекидневни, само че не ги усещаме

с нищожните си човешки сетива.

Безплоден свят,

в който ти се ще

да започнеш всичко отначало,

но няма смисъл,

щом не е останало нищо живо –

нито птици и дървета, нито хора.

Имам шепичка въздух само,

която с теб да си разделим по равно.

 

Ще пия плахо от твоите шепи

и после мълчешком ще скрия -

все още живия отпечатък на дъха ти

в стъкленицата на спомените си -

сред лилавите пеперудени криле...

на всичките си неродени мечти.

Но ще те помоля да отречеш

меките котешки стъпки на всяка

мъглява мисъл за ново начало,

защото пиринчените остри зъби

на финалното ни саморазрушение,

безвъзвратно се впиват в сърцата

и ги пресушават - до трошливи обвивки...

Нека армагед(ем)оните подпалят

измамната гъвкавост на хоризонтите

и само фините намотки на сенките ни

да се реят над тлеещите пепелища -

най-сетне свободни от оковите

на тягостното ни досегашно несъществуване...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Marielli De Sing All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...