15 jun 2011, 18:53

Залив 

  Poesía
741 0 10
Едно море се вряза във брега си,
защото го обичаше безкрайно.
Едно море се сгуши в любовта си,
прошепна най-дълбоката си тайна.
И мокрият му шепот стана залив –
вода, прилепнала към нежни устни.
И устните водата си погалиха,
разпениха солените ú чувства.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Евстатиев Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??