Едно море се вряза във брега си,
защото го обичаше безкрайно.
Едно море се сгуши в любовта си,
прошепна най-дълбоката си тайна.
И мокрият му шепот стана залив –
вода, прилепнала към нежни устни.
И устните водата си погалиха,
разпениха солените ú чувства.
© Валентин Евстатиев Todos los derechos reservados