15 jun 2011, 18:53

Залив 

  Poesía
675 0 10

 

Едно море се вряза във брега си,

защото го обичаше безкрайно.

Едно море се сгуши в любовта си,

прошепна най-дълбоката си тайна.

 

И мокрият му шепот стана залив –

вода, прилепнала към нежни устни.

И устните водата си погалиха,

разпениха солените ú чувства.

 

© Валентин Евстатиев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??