Jun 15, 2011, 6:53 PM

Залив 

  Poetry
677 0 10

 

Едно море се вряза във брега си,

защото го обичаше безкрайно.

Едно море се сгуши в любовта си,

прошепна най-дълбоката си тайна.

 

И мокрият му шепот стана залив –

вода, прилепнала към нежни устни.

И устните водата си погалиха,

разпениха солените ú чувства.

 

© Валентин Евстатиев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??