15.06.2011 г., 18:53 ч.

Залив 

  Поезия
636 0 11

 

Едно море се вряза във брега си,

защото го обичаше безкрайно.

Едно море се сгуши в любовта си,

прошепна най-дълбоката си тайна.

 

И мокрият му шепот стана залив –

вода, прилепнала към нежни устни.

И устните водата си погалиха,

разпениха солените ú чувства.

 

© Валентин Евстатиев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??