Видях се в лодка на незнаен ден,
без грижи и потъващ до покоя!
Мълчанието люлееше в сатен, 
напрегнатите мисли над прибоя. 

Брегът на Странджа бе пред мен, 
разпънат върху мистична зона! 
Без съмнение - любим терен
и още го владея без корона! 

В съня видях го някак нов, 
бях все на юг и бяха други, 
местата, гледките, а риболов, 
не бе познат по морските маршрути. 

Ни Китен, ни Созопол, Силистар, 
районът същ със селища нечути!

Светът бе някак твърде млад, 
още преди прогресът да го счупи! 

Настигна ме напевен зов, 
в плитчина опашка във дъга извита. 
Гмурнах се след бронзов кашалот, 
съня си кръстих - "Заливът на кита".