Видях се в лодка на незнаен ден,
без грижи и потъващ до покоя!
Мълчанието люлееше в сатен,
напрегнатите мисли над прибоя.
Брегът на Странджа бе пред мен,
разпънат върху мистична зона!
Без съмнение - любим терен
и още го владея без корона!
В съня видях го някак нов,
бях все на юг и бяха други,
местата, гледките, а риболов,
не бе познат по морските маршрути.
Ни Китен, ни Созопол, Силистар,
районът същ със селища нечути!
Светът бе някак твърде млад,
още преди прогресът да го счупи!
Настигна ме напевен зов,
в плитчина опашка във дъга извита.
Гмурнах се след бронзов кашалот,
съня си кръстих - "Заливът на кита".
© Валентин Хаджиев Всички права запазени