Sep 17, 2024, 5:03 PM

Заливът на кита

572 1 0

 

Видях се в лодка на незнаен ден,
без грижи и потъващ до покоя!
Мълчанието люлееше в сатен, 
напрегнатите мисли над прибоя. 

 

Брегът на Странджа бе пред мен, 
разпънат върху мистична зона! 
Без съмнение - любим терен
и още го владея без корона! 

 

В съня видях го някак нов, 
бях все на юг и бяха други, 
местата, гледките, а риболов, 
не бе познат по морските маршрути. 

 

Ни Китен, ни Созопол, Силистар, 
районът същ със селища нечути!

Светът бе някак твърде млад, 
още преди прогресът да го счупи! 

 

Настигна ме напевен зов, 
в плитчина опашка във дъга извита. 
Гмурнах се след бронзов кашалот, 
съня си кръстих - "Заливът на кита". 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Хаджиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...