ЗАЛУТАНА ОБИЧ
Остана във вечери на теб все наречени.
Зарови се в градския здрач на неона.
Залута се някъде, моя обич, залута се,
на себе си чужда, но със съдба на икона.
По прашни пътеки, на тайни обречени,
ти сама и изправена си вървяла ранена .
Приятелят винаги ще уцели сърцето ни.
Стреляй, ако искам да спра изморена.
Ласка си майчина, страшна дума неказана,
смях, но и плач, роден дом и вселена.
Без адрес, нощ и ден, сама скиташ без мен. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse