26 июн. 2011 г., 16:42

Залутана обич 

  Поэзия » Другая
5.0 / 5
615 0 4
ЗАЛУТАНА ОБИЧ
Остана във вечери на теб все наречени.
Зарови се в градския здрач на неона.
Залута се някъде, моя обич, залута се,
на себе си чужда, но със съдба на икона.
По прашни пътеки, на тайни обречени,
ти сама и изправена си вървяла ранена .
Приятелят винаги ще уцели сърцето ни.
Стреляй, ако искам да спра изморена.
Ласка си майчина, страшна дума неказана,
смях, но и плач, роден дом и вселена.
Без адрес, нощ и ден, сама скиташ без мен. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виолета Томова Все права защищены

Предложения
  • Заяц за столом сидел, На бумажку он глядел. В лапке карандаш держал, Он сидел и стих писал. Стишок э...
  • Ни дня, ни дна, а только середина. А я одна – ах, ты, скотина! /ночные пессимистично-оптимистичные р...
  • ОБУСТРОЙСТВО (глава 10) 1. И не пришло ли время сказать то, что не говорено, а многие сильны желание...

Ещё произведения »