Jun 26, 2011, 4:42 PM

Залутана обич 

  Poetry » Other
584 0 4

 

 

                                  ЗАЛУТАНА ОБИЧ

 

                    Остана във вечери на теб все наречени.

                    Зарови се в градския здрач на неона.

                    Залута се някъде, моя обич, залута се,

                    на себе си чужда, но със съдба на икона.

                    По прашни пътеки, на тайни обречени,

                    ти сама и изправена си вървяла ранена .

                    Приятелят винаги ще уцели сърцето ни.

                    Стреляй, ако искам да спра изморена.

                    Ласка си майчина, страшна дума неказана,

                    смях, но и плач, роден дом  и вселена.

                    Без адрес, нощ и ден, сама скиташ без мен.

                    А от теб аз дори и смъртта ще приема.

                                                     Wali /Виолета Томова/

© Виолета Томова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??