Залутана обич
ЗАЛУТАНА ОБИЧ
Остана във вечери на теб все наречени.
Зарови се в градския здрач на неона.
Залута се някъде, моя обич, залута се,
на себе си чужда, но със съдба на икона.
По прашни пътеки, на тайни обречени,
ти сама и изправена си вървяла ранена .
Приятелят винаги ще уцели сърцето ни.
Стреляй, ако искам да спра изморена.
Ласка си майчина, страшна дума неказана,
смях, но и плач, роден дом и вселена.
Без адрес, нощ и ден, сама скиташ без мен.
А от теб аз дори и смъртта ще приема.
Wali /Виолета Томова/
© Виолета Томова All rights reserved.
