1 ago 2010, 12:58

Замислял ли си се...

  Poesía » Civil
882 1 11

Замислял ли си се...

 

Въпроси смешни и глобални,

такива, ставащи есе,

задават всички уж нормални,

а ти замислял ли си се...?

 

Защо ли, „чакаща на стоп”,

стърчи, когато ѝ се сяда?

С какво го храни дядо поп

това шкембе, та му не спада?

 

Защо се всяка изрусява,

при толкоз блонди-анекдоти?

Къде се зиме ракът дява?

Дали властта не ни работи?

 

На колко водки е хирургът?

Защо чиновник се мухари?

От’де гладуващият мургав

пари намира за цигари?

 

Защо мъжът е вечно крив

и как жената все е права?

Защо човекът е против

това, че другият успява?

 

Каква е тази демокрация,

когато няма власт народът?

Кога изтъркахме я „нация”,

че днес е „граждани” на мода?

 

Защо се вече често срещат

превзети органи от рака?

Защо се докторът не сеща

за други методи, а чака?

 

Защо децата не играят,

а пред екрана се облъчват?

Защо младежите нехаят

за „ер голям” и го отлъчват?

 

Защо ми казват в новините,

че се затопляло глобално,

а не показват как горите

секат се алчно и тотално?

 

Защо не дават тази гледка,

а най-невинно я покриват

и ми на мене, в крайна сметка,

вината, в призиви, набиват?

 

Къде са мислещите хора?

Не ме ли медиите водят?

Защо са дребните в затвора,

а едрите свободно ходят?

 

Защо на лихвите ламтя?

Защо, да тегля, молят чак?

Защо не почна да пестя?

Дали не зная просто как?

 

Не съм ли с нещо по-различен?

Не съм ли роб във свят свободен?

Защо съм раб, а не критичен?

Защо в живота съм безплоден?

 

Кога забравих да общувам?

Защо от близост ме е страх?

Кое ме кара да кротувам?

Дотук достойно ли живях?

 

Наясно ли съм, колко мога?

Защо не искам да танцувам?

Наистина ли вярвам в Бога,

или се в църквата преструвам?

 

Защо страни от мен човекът?

Защо не му се доверявам?

Коя е вярната пътека?

От Ти Ви-то ли затъпявам?

 

Защо не се усмихвам вече?

Къде е детското във мен?

Какво е туй, което пречи

да има радост в моя ден?

 

        *       *       *

 

Дали? Защо? Кога? Къде?  ̶

не пита никой  ̶  дай му кеш!

Нали работи и яде,

какво от туй, че е невеж?!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Марин Цанков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...