Замислял ли си се...
Замислял ли си се...
Въпроси смешни и глобални,
такива, ставащи есе,
задават всички уж нормални,
а ти замислял ли си се...?
Защо ли, „чакаща на стоп”,
стърчи, когато ѝ се сяда?
С какво го храни дядо поп
това шкембе, та му не спада?
Защо се всяка изрусява,
при толкоз блонди-анекдоти?
Къде се зиме ракът дява?
Дали властта не ни работи?
На колко водки е хирургът?
Защо чиновник се мухари?
От’де гладуващият мургав
пари намира за цигари?
Защо мъжът е вечно крив
и как жената все е права?
Защо човекът е против
това, че другият успява?
Каква е тази демокрация,
когато няма власт народът?
Кога изтъркахме я „нация”,
че днес е „граждани” на мода?
Защо се вече често срещат
превзети органи от рака?
Защо се докторът не сеща
за други методи, а чака?
Защо децата не играят,
а пред екрана се облъчват?
Защо младежите нехаят
за „ер голям” и го отлъчват?
Защо ми казват в новините,
че се затопляло глобално,
а не показват как горите
секат се алчно и тотално?
Защо не дават тази гледка,
а най-невинно я покриват
и ми на мене, в крайна сметка,
вината, в призиви, набиват?
Къде са мислещите хора?
Не ме ли медиите водят?
Защо са дребните в затвора,
а едрите свободно ходят?
Защо на лихвите ламтя?
Защо, да тегля, молят чак?
Защо не почна да пестя?
Дали не зная просто как?
Не съм ли с нещо по-различен?
Не съм ли роб във свят свободен?
Защо съм раб, а не критичен?
Защо в живота съм безплоден?
Кога забравих да общувам?
Защо от близост ме е страх?
Кое ме кара да кротувам?
Дотук достойно ли живях?
Наясно ли съм, колко мога?
Защо не искам да танцувам?
Наистина ли вярвам в Бога,
или се в църквата преструвам?
Защо страни от мен човекът?
Защо не му се доверявам?
Коя е вярната пътека?
От Ти Ви-то ли затъпявам?
Защо не се усмихвам вече?
Къде е детското във мен?
Какво е туй, което пречи
да има радост в моя ден?
* * *
Дали? Защо? Кога? Къде? ̶
не пита никой ̶ дай му кеш!
Нали работи и яде,
какво от туй, че е невеж?!
© Марин Цанков All rights reserved.
