3 abr 2008, 14:13

Замъкът

  Poesía
596 0 5
На хълм черен, увиснал пред пропаст,
в която сякаш ще пропадне всеки миг,
безлюден, забравен от всяка твар жива,
но и величествен, мрачен, пълен с тайни е той.

Безмъртен паметник на отминала епоха,
какви тайни има още в теб,
дали съкровищата негде скрити
или могъщата ти снага в тоз пропаднал хълм.

Няма кой на мен да отговори
какво чуствам, като те гледам тъй пред мен.
Как може да съм тъй невзрачен, малък,
както никой човек не бил е преди мен.


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...