3.04.2008 г., 14:13

Замъкът

597 0 5
На хълм черен, увиснал пред пропаст,
в която сякаш ще пропадне всеки миг,
безлюден, забравен от всяка твар жива,
но и величествен, мрачен, пълен с тайни е той.

Безмъртен паметник на отминала епоха,
какви тайни има още в теб,
дали съкровищата негде скрити
или могъщата ти снага в тоз пропаднал хълм.

Няма кой на мен да отговори
какво чуствам, като те гледам тъй пред мен.
Как може да съм тъй невзрачен, малък,
както никой човек не бил е преди мен.


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...