3.04.2008 г., 14:13 ч.

Замъкът 

  Поезия
507 0 5
На хълм черен, увиснал пред пропаст,
в която сякаш ще пропадне всеки миг,
безлюден, забравен от всяка твар жива,
но и величествен, мрачен, пълен с тайни е той.

Безмъртен паметник на отминала епоха,
какви тайни има още в теб,
дали съкровищата негде скрити
или могъщата ти снага в тоз пропаднал хълм.

Няма кой на мен да отговори
какво чуствам, като те гледам тъй пред мен.
Как може да съм тъй невзрачен, малък,
както никой човек не бил е преди мен.


© Иван Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??