ivan51991 (Иван) ivan51991 (Иван)
1
Apr 3, 2008, 2:13 PM

Замъкът

  Poetry
599 0 5
На хълм черен, увиснал пред пропаст,
в която сякаш ще пропадне всеки миг,
безлюден, забравен от всяка твар жива,
но и величествен, мрачен, пълен с тайни е той.

Безмъртен паметник на отминала епоха,
какви тайни има още в теб,
дали съкровищата негде скрити
или могъщата ти снага в тоз пропаднал хълм.

Няма кой на мен да отговори
какво чуствам, като те гледам тъй пред мен.
Как може да съм тъй невзрачен, малък,
както никой човек не бил е преди мен.


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.8K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5.1K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.4K 5.0