3 апр. 2008 г., 14:13

Замъкът

598 0 5
На хълм черен, увиснал пред пропаст,
в която сякаш ще пропадне всеки миг,
безлюден, забравен от всяка твар жива,
но и величествен, мрачен, пълен с тайни е той.

Безмъртен паметник на отминала епоха,
какви тайни има още в теб,
дали съкровищата негде скрити
или могъщата ти снага в тоз пропаднал хълм.

Няма кой на мен да отговори
какво чуствам, като те гледам тъй пред мен.
Как може да съм тъй невзрачен, малък,
както никой човек не бил е преди мен.


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иван Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...