9 feb 2010, 0:14

Зануляване

  Poesía
992 0 13

Зануляване

 

Събрани гражданите в общество са фаза-

генератор на човешкия прогрес.

Без нулите веригата не става-

противоречия развиват ни до днес.

 

„Съединението прави силата”,

но късото е волтова дъга.

Горят бушони по веригата

и полюсите стават два.

 

Нулите тук искам да възпея

във ода с отрицателен заряд.

Електро - шоково да проумеят,

че нямат стойност без електорат.

 

Руши се непотребен далекопровода,

а изолаторите празни си стоят.

Луди за връзване скитат из народа

и гледат трайно да го заземят.

 

Част от калта създадена от Бог-

менящи се величини с потенциали нула,

поглъщащи в един велик народ

заряд, амбиция, култура…

 

Назрява гняв в душата буреносна!

Прескачат мълнии в моето сърце!

Кошмарен мрак! Сред буря смъртоносна

се гърчат майки с Надежда на ръце.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Борис Борисов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Тока не всеки го възприема добре! Едни ги убива, други ги лекува, а трети ги... раздвоява (на две в едно)!
  • Електровъзприятията ми се раздвоиха...
  • Ха така, Любо и на електрически стол да ни сложат..... пак ще светим!
  • Електрошок и май оживяваме ,размърдваме се..Ле ле даже ни става хубаво...!!!
  • Така ми се иска да ВИ отговоря разделно,но по икономически съображения съм принуден да предприема антикризисни мерки преди да е станало късно и да преминем на тримесечно отчитане!!! За това на общо захранване приемете моето ВИСОКО-ВОЛТОВО БЛАГОДАРЯ!!!!!!!!!!!
    Сметките за консумирана ел. енергия ще получите на вашия адрес в сайта - Арихо, Жулиета, Ивон, Марина, Водолея, Мариан, Таня, Ангел, Елена, Веска и Селвер- ето ви един фри електрон бонус ... поделете си го!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...