9.02.2010 г., 0:14

Зануляване

994 0 13

Зануляване

 

Събрани гражданите в общество са фаза-

генератор на човешкия прогрес.

Без нулите веригата не става-

противоречия развиват ни до днес.

 

„Съединението прави силата”,

но късото е волтова дъга.

Горят бушони по веригата

и полюсите стават два.

 

Нулите тук искам да възпея

във ода с отрицателен заряд.

Електро - шоково да проумеят,

че нямат стойност без електорат.

 

Руши се непотребен далекопровода,

а изолаторите празни си стоят.

Луди за връзване скитат из народа

и гледат трайно да го заземят.

 

Част от калта създадена от Бог-

менящи се величини с потенциали нула,

поглъщащи в един велик народ

заряд, амбиция, култура…

 

Назрява гняв в душата буреносна!

Прескачат мълнии в моето сърце!

Кошмарен мрак! Сред буря смъртоносна

се гърчат майки с Надежда на ръце.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Борис Борисов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Тока не всеки го възприема добре! Едни ги убива, други ги лекува, а трети ги... раздвоява (на две в едно)!
  • Електровъзприятията ми се раздвоиха...
  • Ха така, Любо и на електрически стол да ни сложат..... пак ще светим!
  • Електрошок и май оживяваме ,размърдваме се..Ле ле даже ни става хубаво...!!!
  • Така ми се иска да ВИ отговоря разделно,но по икономически съображения съм принуден да предприема антикризисни мерки преди да е станало късно и да преминем на тримесечно отчитане!!! За това на общо захранване приемете моето ВИСОКО-ВОЛТОВО БЛАГОДАРЯ!!!!!!!!!!!
    Сметките за консумирана ел. енергия ще получите на вашия адрес в сайта - Арихо, Жулиета, Ивон, Марина, Водолея, Мариан, Таня, Ангел, Елена, Веска и Селвер- ето ви един фри електрон бонус ... поделете си го!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...