16 may 2005, 9:46

Запад

  Poesía
1.3K 0 1
От север идваше снегът
с вихрушки от луни студени,
луни, измъчени от бели сенки,
от късен залез осветени.

На изток синьото бе черно,
небето вля се във нощта,
стопи се във солени хоризонти,
затворени зад хищна суета.

От юг птици не долетяха,
останаха отвъд света
и занемяха листите на времето,
попарени от призрачна слана.

На запад тръгна си безкрая.
На запад тръгна си нощта.
На запад се усмихна слънчогледът.
От запад слънцето изгря.
               ***
Предателство на сини теменуги,
железен шип от пърхащи криле.
Пропуканото цяло се развори
и черната сърцевина си взе-
на всичко старо гниещия плод.
Остана само новият живот...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Пламена Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...