16.05.2005 г., 9:46

Запад

1.3K 0 1
От север идваше снегът
с вихрушки от луни студени,
луни, измъчени от бели сенки,
от късен залез осветени.

На изток синьото бе черно,
небето вля се във нощта,
стопи се във солени хоризонти,
затворени зад хищна суета.

От юг птици не долетяха,
останаха отвъд света
и занемяха листите на времето,
попарени от призрачна слана.

На запад тръгна си безкрая.
На запад тръгна си нощта.
На запад се усмихна слънчогледът.
От запад слънцето изгря.
               ***
Предателство на сини теменуги,
железен шип от пърхащи криле.
Пропуканото цяло се развори
и черната сърцевина си взе-
на всичко старо гниещия плод.
Остана само новият живот...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пламена Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...