16 мая 2005 г., 09:46

Запад

1.3K 0 1
От север идваше снегът
с вихрушки от луни студени,
луни, измъчени от бели сенки,
от късен залез осветени.

На изток синьото бе черно,
небето вля се във нощта,
стопи се във солени хоризонти,
затворени зад хищна суета.

От юг птици не долетяха,
останаха отвъд света
и занемяха листите на времето,
попарени от призрачна слана.

На запад тръгна си безкрая.
На запад тръгна си нощта.
На запад се усмихна слънчогледът.
От запад слънцето изгря.
               ***
Предателство на сини теменуги,
железен шип от пърхащи криле.
Пропуканото цяло се развори
и черната сърцевина си взе-
на всичко старо гниещия плод.
Остана само новият живот...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Пламена Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...