От север идваше снегът
с вихрушки от луни студени,
луни, измъчени от бели сенки,
от късен залез осветени.

На изток синьото бе черно,
небето вля се във нощта,
стопи се във солени хоризонти,
затворени зад хищна суета.

От юг птици не долетяха,
останаха отвъд света
и занемяха листите на времето,
попарени от призрачна слана.

На запад тръгна си безкрая.
На запад тръгна си нощта.
На запад се усмихна слънчогледът.
От запад слънцето изгря.
               ***
Предателство на сини теменуги,
железен шип от пърхащи криле.
Пропуканото цяло се развори
и черната сърцевина си взе-
на всичко старо гниещия плод.
Остана само новият живот...