17 dic 2007, 23:34

запечатано с...

  Poesía
1.7K 0 14

Изключвам сетивата си за всичко друго, 

оставям топлината да ми шепне,   

да ме грабне цял.  

 Поглеждам през прозореца - не вярвам ,

кога ли толкоз сняг е навалял?

 

Дървета виждам - непрежалили листа и цвят,  

снежинки сбират в порив тих,

нехаещи за скучния ни свят.

С воали бели бавно се покриват,

невести тъжни без жених.

 

На запотеното стъкло рисувам цвете, 

и аз не знам дори какво е!

Ръката ми сама се движи,

така си го представям - странно, мое.

До него буква...

 

А после ги разтапям с топъл дъх,

във капчици се сливат и изчезват бавно.

Не се опитвам да ги спра дори.

  Изпращам ги в посока само мен известна,

дали ще стигнат? Може би...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Томан Томанов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хубаво е! Навява чисти и светли чувства !
  • прекрасно е
  • Браво!Страхотно е!!!
  • Права си Цветелина. "Бързата кучка-слепи ги ражда"Ще пробвам да го оправя
  • Просто го бях написала и ми досвидя да го изтрия
    --
    До Готованец!
    "Ха-ха! Том, ама обиждам се, като ми казваш да не се обиждам Мерси за такта - седем осми Вече го поправих. Казвах на майка да не ме прави журналистка, че не мога да пиша правилно, ама на! Те такива сме - неграмотници! И преди да прочета писмото ти се светнах.. пък и ти какво четеш чуждите коментари... ааама-ха! Понякога от бързане, не че нещо... ама бъркам някоя буква. Да не мислиш, че си измислям и се оправдавам, ей
    Топличка вечер!"
    --
    ПП: За малко да забравя, не че си връщам, ама "И" краткото, сиреч "й" - хич не ти се отдава


Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...