Изключвам сетивата си за всичко друго,
оставям топлината да ми шепне,
да ме грабне цял.
Поглеждам през прозореца - не вярвам ,
кога ли толкоз сняг е навалял?
Дървета виждам - непрежалили листа и цвят,
снежинки сбират в порив тих,
нехаещи за скучния ни свят.
С воали бели бавно се покриват,
невести тъжни без жених.
На запотеното стъкло рисувам цвете,
и аз не знам дори какво е! ...